Професия Българин

Българин се я казувам,
в море от простотия плувам,
на братята си да вредя,
националната ми е черта. 

Я не сакам я да съм добре,
я сакам Вуте да е зле,
зарад таз причина я си думам,
за Борисов Боко да гласувам. 

От нашта черга е момчето,
с алчно дупе,от Бекапето,
ако да е без каскет,
краде с чалъм и мурафет.

Беше главен секретар {респективно въздухар}
на Меверето, господар,
Цереуто и Мосад,
учеше на занаят.

Кмет започна да кметува,
със петрол и банки да търгува -
писа вестник 'Тагесблат' 
за нашенския гьонсурат.

Вместо Велчев прокурора,
да го вкара във затвора,
той му сторва баш поклон,
там под кметския балкон.

Премиер министър стана,
българите за чреслата хвана,
за да знаят занапред,
кой не слушка  -Цврък Цветанов и кютек.

Пред министерския съвет,
бе събрала се тълпа,
скелет някакъв изпъшка,
със пресъхнала от глад,уста:

- Тока, парното, храната, 
скочиха до небесата 
цената на бензина,
всякакъв предел надмина,

ний гласувахме за теб -
обеща ни ти масло и мед,
също светли бъднини -
накрая - въздух и лъжи.

- Абе Мюзевир Кьопек,
абе тъп и дърт шебек,
друг път кат гласуваш знай -
кьорав карти не играй.

- Ай разкарай се -
не псувай,
а на изборите нови,
пак за мен гласувай.

Българин се я казувам,
пак за Боко ще гласувам,
за Вуте туй ще бъде дар от мен -
звезди да види посред ден.

Скелет мършав

Посвещавам на един дявол във женска кожа:

В Добруджа си ти родена,

в малко, смотано селце,

но с амбиции големи,

колкото е Черното море. 

В София дойде за да спечелиш,

много слава и пари,

в Лозенец, квартала квалитетен,

един глупак със дом да те дари. 

Уви, удари там на камък - една жена,

планът ти провали,

но котките по гръб не падат 

и ти коварно продължи. 

Колежка на Мадона, ти се писа 

и даже песен извъртя,

но и тогава не кандиса,

че и тук провал те сполетя. 

Реши да пробваш с политика,

с усмивки много и със чар,

на депутатин тъп като мотика,бутна,

но пак не хвърли печелившия си зар. 

Партиен отговорник стана,

на клуб във столичен квартал,

но вместо членове на партия "Атака"

той членове от друг характер бе събрал. 

Не мина много време от тогава - 

само сто и двайсет дни,

от центъра на "Врабча"

шут ти биха, да се омиташ бързо ти. 

Започна планове да правиш,

за Щатите да отлетиш,

но с тоз характер гаден 

и там ще да се провалиш. 

Изпитах го и на гърба си,

когато с теб се запознах,

но още малко те познавах 

и затова не го видях. 

На рамото ми плачеше със сълзи -

завидил би ти всеки крокодил - 

обичам те любими - целуни ме -

да знаеш само колко си ми мил. 

Не те ли видя - полудявам -

излъга ме във онзи ден 

и аз се вързах и повярвах,

на курвенският ти рефрен. 

Стопих се, гадна твар проклета, 

от твойте долни номера,

на скелет мършав се превърнах - 

твойта мама-тра ла ла.

Автограф

Ето моя автограф -

Морско копеле съм аз, произведено в Бургас.

Име странно нося, странен съм и аз 

а причината една е - 

произведен съм в Бургас.

Стиховете смело пиша,

на китара дрънкам аз,

на жените свалям шапка,

уважавам ги от раз. 

На съдбата съм любимец,

на живота давам газ 

а причината се знае -

копеле съм от Бургас.

Има смисъл, няма смисъл,

да ви давам автограф, аз аз аз,

произведен съм в Бургас

- гооолям праз.

Мечти

Искам аз харем да имам,

пълен с хубави жени

а жените ми да имат 

от зелените пари. 

Готини коли да карам 

и тузар да бъда аз,

ах, милиони да изкарвам,

всеки ден и всеки час.

Депутат да стана, искам,

шеф на банка, може би,

като царче да живея 

и да трупам аз пари. 

По коктейли и в чужбина,

във шикозен фрак,

с Мадона да се видя,

 да ме снима папарак. 

В Бояна аз да имам 

 и огромен мезонет,

всеки ден и нощ да пея,

че родил съм се с късмет.

Слаб

Попадам в графата "слаб" мъж,

разтапям се като вали дъжд. 

И като всеки "слаб" мъж,

във джоба си нямам пари 

и думи празни и ругатни. 

Не, не се правя на велик

 и на жена даже не съм удрял ритник.

И като всеки "слаб" мъж,

разтапям се от женски сълзи,

от думи красиви и дъх на мечти. 

И като всеки "слаб" мъж, имам сърце,

за късче любов готово да умре.

От любовта

Идеалист съм аз и романтик,

от любовта получил нервен тик. 

Глупак съм,още и мъдрец,

с нахлупен на рога венец.

Срещи

Това е историята на една любов, 

която ще се разбере, 

единствено от хора, 

притежаващи Сърце.

Запознанство, 

първа среща, хванати ръце, 

нежни думи и целувки,

тупкащо сърце -

само моето. 

Втора среща,

топла стая, вплетени тела,

звуци и въздишки сладки,

идва любовта -

само моята. 

Трета среща и четвърта,

планове, мечти, клетва 

и оброк във вярност 

за безбройни дни. 

Пета среща, тъй желана,

отново съм поет, 

имам музата мечтана,

куплета до куплет. 

Шеста среща 

и разбирам първата лъжа,

изневяра и измама хладка,

почерк на жена. 

Седма, осма и девета, 

среща гадна и проклета,

предвещаваща сълзи 

и раздяла, може би. 

Ето я, дойде и тя,

срещата, последната,

безжалостна като смърта,

тя отне ми любовта. 

Няма срещи, пак съм сам,

няма обич, няма плам,

нямам нищо на света,

щом музата ми отлетя.

Когато

Когато нощем се спусне тъмата 

и на небето светне луната,

от място мрачно и място злачно,

душата ми става изпод земята. 

Когато тръгне по улици пусти 

и спомен я води към нещо познато,

вопъл жален издава, 

когато под твоя прозорец застава. 

Когато обзета от копнежи и тръпка,

безплътна и лека, до стъклото присяда,

с очи пълни е любов нечовешка,

образа твой съзерцава.

Когато заспиш във сън непробуден 

и сутрин зад облак се скрие луната,

място мрачно и злачно, сънувай,

със сълзи оплачи ми душата.

И до днеска

Тайно, в късна доба,

змията влезе ми във гроба,

на гърдите ми се сви,

със изцъклени очи. 

-Дявола ме праща тук - 

тя изсъска с мъртъв звук,

иска твоята душа,

веднага и сега.

Време е да си платиш

и за греховете във Ада да гориш. 

Бяла светлина от небето долетя,

чу се глас гръмовен:

- Аз съм пратеник Господен. 

Нека сложим на везна душата,

да премериме делата, лоши и добри,

да видим кое ще натежи.

И тогава ще решим

каква да бъде и съдбата,

във Ада или във Рая,

със Ангела или със Змията.

-Виждам чувства и мечти,

много мъка и сълзи,

беден, сиромах дори -

Ангела ме защити.

-Пуши, пие, ходи по жени,

във Църква влиза, 

Дявола гневи,

това е много страшен грях -

чу се леден змийски смях.

-Цял живот е в самота,

няма майка и баща,

без покрив над главата -

 Ангела каза.

-Добро, щом прави всеки ден,

за Пъкъла е той роден,

за роб на Сатаната -

просъска пак змията. 

И до днеска във гроба ми с трева обрасъл,

всред пустош и във самота,

Небесен Ангел и Змията спорят,

чия да бъде моята душа.

В очакване

Колелата тракат,вятъра свисти,

шибания влак отнася моите мечти. 

Времето минава, ден и два и три,

цяла вечност става а мене ме боли. 

С тебе съм и духом-положил бих сърце,

където те е приютило малкото градче.

Колелата тракат, вятъра свисти 

и тихо ми нашепва, че си идваш ти.

Тъжна песен,черно вино,

твоя снимка от преди,

спомен от целувка стара,

във душата ми гори.

Лист хартия, химикалка,

малко рози и сълзи

 и само ти не ми достигна,

последния куплет да се роди.

Oтзвук от една стара любов (ако любовта би могла да има някаква възраст)

Лично за мен, добрата дума, усмивката и жеста са нещата, които ценя повече от всичко! Ето сега ще ти напиша нещо мое-отзвук от една стара любов, ако любовта би могла да има някаква възраст. Ако прецениш, че става-публикувай го: 

Чаша с ракия, запалена цигара, 

от синкав дим-мъгла,

във душата ми се скитат призраци от Ада,

умирам, 

както ти ми пожела.

На гроба ми недей пристъпва,

под страх, от казън и от мъст, 

че ангелите от небето, 

ще те пронижат с моят кръст.