Когато
нощем се спусне тъмата
и на небето светне луната,
от място мрачно и
място злачно,
душата ми става изпод земята.
Когато тръгне по улици пусти
и
спомен я води към нещо познато,
вопъл жален издава,
когато под твоя
прозорец застава.
Когато обзета от копнежи и тръпка,
безплътна и лека, до
стъклото присяда,
с очи пълни е любов нечовешка,
образа твой
съзерцава.
Когато заспиш във сън непробуден
и сутрин зад облак се скрие
луната,
място мрачно и злачно, сънувай,
със сълзи оплачи ми душата.
No comments:
Post a Comment