И до днеска

Тайно, в късна доба,

змията влезе ми във гроба,

на гърдите ми се сви,

със изцъклени очи. 

-Дявола ме праща тук - 

тя изсъска с мъртъв звук,

иска твоята душа,

веднага и сега.

Време е да си платиш

и за греховете във Ада да гориш. 

Бяла светлина от небето долетя,

чу се глас гръмовен:

- Аз съм пратеник Господен. 

Нека сложим на везна душата,

да премериме делата, лоши и добри,

да видим кое ще натежи.

И тогава ще решим

каква да бъде и съдбата,

във Ада или във Рая,

със Ангела или със Змията.

-Виждам чувства и мечти,

много мъка и сълзи,

беден, сиромах дори -

Ангела ме защити.

-Пуши, пие, ходи по жени,

във Църква влиза, 

Дявола гневи,

това е много страшен грях -

чу се леден змийски смях.

-Цял живот е в самота,

няма майка и баща,

без покрив над главата -

 Ангела каза.

-Добро, щом прави всеки ден,

за Пъкъла е той роден,

за роб на Сатаната -

просъска пак змията. 

И до днеска във гроба ми с трева обрасъл,

всред пустош и във самота,

Небесен Ангел и Змията спорят,

чия да бъде моята душа.