Автограф

Ето моя автограф -

Морско копеле съм аз, произведено в Бургас.

Име странно нося, странен съм и аз 

а причината една е - 

произведен съм в Бургас.

Стиховете смело пиша,

на китара дрънкам аз,

на жените свалям шапка,

уважавам ги от раз. 

На съдбата съм любимец,

на живота давам газ 

а причината се знае -

копеле съм от Бургас.

Има смисъл, няма смисъл,

да ви давам автограф, аз аз аз,

произведен съм в Бургас

- гооолям праз.

Мечти

Искам аз харем да имам,

пълен с хубави жени

а жените ми да имат 

от зелените пари. 

Готини коли да карам 

и тузар да бъда аз,

ах, милиони да изкарвам,

всеки ден и всеки час.

Депутат да стана, искам,

шеф на банка, може би,

като царче да живея 

и да трупам аз пари. 

По коктейли и в чужбина,

във шикозен фрак,

с Мадона да се видя,

 да ме снима папарак. 

В Бояна аз да имам 

 и огромен мезонет,

всеки ден и нощ да пея,

че родил съм се с късмет.

Слаб

Попадам в графата "слаб" мъж,

разтапям се като вали дъжд. 

И като всеки "слаб" мъж,

във джоба си нямам пари 

и думи празни и ругатни. 

Не, не се правя на велик

 и на жена даже не съм удрял ритник.

И като всеки "слаб" мъж,

разтапям се от женски сълзи,

от думи красиви и дъх на мечти. 

И като всеки "слаб" мъж, имам сърце,

за късче любов готово да умре.

От любовта

Идеалист съм аз и романтик,

от любовта получил нервен тик. 

Глупак съм,още и мъдрец,

с нахлупен на рога венец.

Срещи

Това е историята на една любов, 

която ще се разбере, 

единствено от хора, 

притежаващи Сърце.

Запознанство, 

първа среща, хванати ръце, 

нежни думи и целувки,

тупкащо сърце -

само моето. 

Втора среща,

топла стая, вплетени тела,

звуци и въздишки сладки,

идва любовта -

само моята. 

Трета среща и четвърта,

планове, мечти, клетва 

и оброк във вярност 

за безбройни дни. 

Пета среща, тъй желана,

отново съм поет, 

имам музата мечтана,

куплета до куплет. 

Шеста среща 

и разбирам първата лъжа,

изневяра и измама хладка,

почерк на жена. 

Седма, осма и девета, 

среща гадна и проклета,

предвещаваща сълзи 

и раздяла, може би. 

Ето я, дойде и тя,

срещата, последната,

безжалостна като смърта,

тя отне ми любовта. 

Няма срещи, пак съм сам,

няма обич, няма плам,

нямам нищо на света,

щом музата ми отлетя.

Когато

Когато нощем се спусне тъмата 

и на небето светне луната,

от място мрачно и място злачно,

душата ми става изпод земята. 

Когато тръгне по улици пусти 

и спомен я води към нещо познато,

вопъл жален издава, 

когато под твоя прозорец застава. 

Когато обзета от копнежи и тръпка,

безплътна и лека, до стъклото присяда,

с очи пълни е любов нечовешка,

образа твой съзерцава.

Когато заспиш във сън непробуден 

и сутрин зад облак се скрие луната,

място мрачно и злачно, сънувай,

със сълзи оплачи ми душата.

И до днеска

Тайно, в късна доба,

змията влезе ми във гроба,

на гърдите ми се сви,

със изцъклени очи. 

-Дявола ме праща тук - 

тя изсъска с мъртъв звук,

иска твоята душа,

веднага и сега.

Време е да си платиш

и за греховете във Ада да гориш. 

Бяла светлина от небето долетя,

чу се глас гръмовен:

- Аз съм пратеник Господен. 

Нека сложим на везна душата,

да премериме делата, лоши и добри,

да видим кое ще натежи.

И тогава ще решим

каква да бъде и съдбата,

във Ада или във Рая,

със Ангела или със Змията.

-Виждам чувства и мечти,

много мъка и сълзи,

беден, сиромах дори -

Ангела ме защити.

-Пуши, пие, ходи по жени,

във Църква влиза, 

Дявола гневи,

това е много страшен грях -

чу се леден змийски смях.

-Цял живот е в самота,

няма майка и баща,

без покрив над главата -

 Ангела каза.

-Добро, щом прави всеки ден,

за Пъкъла е той роден,

за роб на Сатаната -

просъска пак змията. 

И до днеска във гроба ми с трева обрасъл,

всред пустош и във самота,

Небесен Ангел и Змията спорят,

чия да бъде моята душа.

В очакване

Колелата тракат,вятъра свисти,

шибания влак отнася моите мечти. 

Времето минава, ден и два и три,

цяла вечност става а мене ме боли. 

С тебе съм и духом-положил бих сърце,

където те е приютило малкото градче.

Колелата тракат, вятъра свисти 

и тихо ми нашепва, че си идваш ти.

Тъжна песен,черно вино,

твоя снимка от преди,

спомен от целувка стара,

във душата ми гори.

Лист хартия, химикалка,

малко рози и сълзи

 и само ти не ми достигна,

последния куплет да се роди.

Oтзвук от една стара любов (ако любовта би могла да има някаква възраст)

Лично за мен, добрата дума, усмивката и жеста са нещата, които ценя повече от всичко! Ето сега ще ти напиша нещо мое-отзвук от една стара любов, ако любовта би могла да има някаква възраст. Ако прецениш, че става-публикувай го: 

Чаша с ракия, запалена цигара, 

от синкав дим-мъгла,

във душата ми се скитат призраци от Ада,

умирам, 

както ти ми пожела.

На гроба ми недей пристъпва,

под страх, от казън и от мъст, 

че ангелите от небето, 

ще те пронижат с моят кръст.